„С този втори том засега приключва моето дълго, често изнурително, но винаги насладно странстване из вътрешнотекстовите и извънтекстовите светове на сборника „The Shade of the Balkans“ (1904). Докато пишех тези страници, мисълта ми все беше при тези четирима колкото различни, толкова и допълващи се учени и поети, които са го създали – Пенчо Славейков, Хенри Филип Бърнард Берлайн, Емил Джоузеф Дилън и Алфред Трюбнер Нът. Но мисълта ми беше най-вече при него. Пенчо Славейков – свирепият мистификатор, културният визионер, поетът и поетологът, промислил и доизмислил българския фолклор, открил и превъзнесъл българската народопоетическа словесност пред света, който с невероятно личностно, интелектуално и етнокултурно самочувствие, с изследователска безапелационност, с поетичен размах, но и с някаква лукаво-тъжна ирония отведе тримата си британски съмишленици, а с тях и англоезичните читатели в омаята, шумоленето, песните и „Сянката на Балкана“!“ Авторът